-
1 esquinter
v.tr. (lat. pop. exquintare "couper en cinq") разг. съсипвам от умора, изморявам; s'esquinter изморявам се, съсипвам се от умора. -
2 fatigue
f. (de fatiguer) 1. умора, уморяване, изморяване, изнуряване; tomber de fatigue капвам от умора; 2. ост. отегчение, досада. Ќ fatigue de la machine износване, изхабяване на машина. Ќ Ant. détente, repos, délassement. -
3 accablé,
e adj. (de accabler) 1. смазан, уморен, съсипан от умора; 2. прен. убит духом, смазан; accablé, sous le poids de l'accusation смазан под тежестта на обвинението. -
4 accablement
m. (de accabler) претоварване, преумора, смазване; accablement de corps телесна умора; accablement d'esprit униние на духа. -
5 accuser
v.tr. (lat. accusare) 1. обвинявам; accuser qqn. d'un crime обвинявам някого в престъпление; 2. осъждам нещо ( като вредно), не одобрявам; accuser une habitude осъждам навик; 3. accuser réception съобщавам, че съм получил писмо или пратка; 4. правя явен, видим, показвам, лича си; son visage accuse de la fatigue лицето му показва умора; 5. проличавам, признавам, издавам; accuser son âge признавам годините си; 6. s'accuser признавам се за виновен; 7. очертавам, подчертавам; accuser les contours очертавам контурите. Ќ Ant. disculper, excuser, justifier. -
6 ahaner
v.intr. (de ahan) 1. ост. трепя се, мъча се; 2. дишам тежко ( от умора). -
7 bof!
interj. (onomat.) уф! пфу! (за изразяване на умора, безразличие, досада). -
8 briser
v. (lat. pop. °brisiare, o. i., p.-к. mot gaul.) I. v.tr. 1. лит. чупя, счупвам, троша, разтрошавам; briser des pierres троша камъни; 2. разбивам; 3. техн. влача; briser de la laine влача вълна; 4. прен. съсипвам, разбивам, сломявам, смазвам, омаломощавам, съкрушавам; briser la révolte смазвам бунта; briser qqn. омаломощавам някого; brisé de fatigue смазан от умора; briser le cњur de qqn. разбивам сърцето на някого; 5. премахвам, унищожавам; briser un monopole премахвам монопол; briser la volonté de qqn. пречупвам волята на някого; 6. прекъсвам, прекратявам; briser un entretien прекъсвам разговор; briser le silence нарушявам мълчанието; briser la monotonie разчупвам монотонността, еднообразието; briser une correspondance прекратявам кореспонденция; II. v.intr. 1. разбивам се (за морски вълни в брега); 2. лов. отбелязвам пътя на дивеч с пречупени клонки; se briser строшавам се (си), счупвам се (си); разбивам се (за морски вълни в брега); les vagues se brisent contre les roches вълните се разбиват в скалите; пречупвам се. Ќ briser ses fers (ses chaînes) разбивам веригите, освобождавам се; brisons là! ост. стига толкова! да престанем да спорим! briser des chaussures neuves разтъпквам нови обувки. -
9 cassement
m. (de casser) 1. ост. умора; 2. арго обиране, обир. -
10 chanceler
v.intr. (lat. cancellare "clore d'un treillis") 1. залитам, клатя се, поклащам се, разклащам се, клатушкам се; chanceler de fatigue залитам от умора; 2. прен. колебая се, разколебавам се; sa foi chancelle вярата му е разклатена. Ќ Ant. être ferme, se dresser, s'affermir. -
11 compote
f. (lat. composita, de componere "mettre ensemble") компот. Ќ avoir les pieds en compote краката ми са смазани от умора; viande en compote преварено месо. -
12 courbatu,
e adj. (de court et battu "battu а bras raccourci") лит. смазан, капнал от умора. -
13 courbature
f. (de courbatu) 1. отпадналост, премалялост, капналост от умора; 2. болки в ръцете и краката, в крайниците. -
14 courbaturer
v.tr. (de courbature) причинявам умора, отпадналост, болки в крайниците. Ќ Ant. délasser, détendre, reposer. -
15 crevant,
e adj. (de crever) разг. 1. от който се скапва от умора, уморителен, съсипващ; 2. който кара да се пуква от смях, много забавен. -
16 crevé,
e adj. et m. (de crever) 1. спукан, разкъсан; pneu crevé, спукана гума; 2. мъртъв (за животно или растение); 3. разг. много уморен, съсипан от умора; 4. m. цепка на ръкавите, под която се вижда подплатата (на мода при Франсоа I). -
17 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
18 échiner
v.tr. (de échine) ост. пречупвам, счупвам гръбнак; s'échiner изтощаваме се от умора. -
19 éreinté,
e adj. (de éreinter) преуморен, съсипан от умора. Ќ Ant. reposé. -
20 esquinté,
e adj. (de esquinter) 1. разг. повреден; 2. ост. съсипан от умора.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
УМОРА — УМОРА, нескл., жен., в знач. сказуемого (разг. фам.). Крайне смешно, уморительно. С ним прямо умора разговаривать. Такие смешные ужимки у обезьян умора! Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
умора — См. смешной... Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. умора смех, смешной; шапито, смех да и только, потеха, комедия, цирк, смеху подобно, цирк да и только, и смех и грех, и смех … Словарь синонимов
УМОРА — УМОРА, уморить и пр. см. умерщвлять. Толковый словарь Даля. В.И. Даль. 1863 1866 … Толковый словарь Даля
УМОРА — УМОРА, ы, жен. (разг.). Уморительный случай, нечто очень смешное. Вот у. то была! Слушать его у.! Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 … Толковый словарь Ожегова
умора — 1. умора, уморы, уморы, умор, уморе, уморам, умору, уморы, уморой, уморою, уморами, уморе, уморах 2. умора (Источник: «Полная акцентуированная парадигма по А. А. Зализняку») … Формы слов
Умора — I ж. местн. Крайнее утомление, изнеможение. II предик. разг. Оценочная характеристика чего либо как очень смешного, забавного, уморительного. Толковый словарь Ефремовой. Т. Ф. Ефремова. 2000 … Современный толковый словарь русского языка Ефремовой
Умора — I ж. местн. Крайнее утомление, изнеможение. II предик. разг. Оценочная характеристика чего либо как очень смешного, забавного, уморительного. Толковый словарь Ефремовой. Т. Ф. Ефремова. 2000 … Современный толковый словарь русского языка Ефремовой
умора — ум ора, ы … Русский орфографический словарь
умора — (1 ж) … Орфографический словарь русского языка
умора — ы; ж. О ком , чём л. крайне смешном, уморительном. Начать говорить всякую умору. Кто л. просто у. Рассказы Зощенко одна у … Энциклопедический словарь
умора — същ. изтощение, преумора, отпадналост, унилост, изнемощялост, изнуреност, слабост, безсилие, немощ същ. апатит … Български синонимен речник
